Вода для зарождения жизни

Вода за зараждане на живота

Вода за зараждане на живота, Кирлианов ефект
Научноизследователски център по медицинска биофизика
д-р Игнат Игнатов©
с постиженията на:д-р Олег Мосин
www.o8ode.ru/article/learn/life/

д-р Дейвид Уард, проф. Тадаши Сугавара
Продуцент:Школа „Манди Протце Калберер”©
www.heilerschule-mpk.de
Зоко филм

При изследвания на свойствата на хомеопатични разствори има една особеност. При хомеопатичния разствор влияние върху ефекта има не само разтвореното вещество и потенцирането, но и трета особеност, която изследователите не отчитат. Самият разтвор се потенцира в електромагнитен уред и електромагнатнитни полета на прибора указват влияние върху водородните връзки между водни молекули. Това означава, че при този начин на подготовка на хомеопатични разствори не могат да се правят фундаментални изводи за информационните свойства на водата.

Въпросът за това колко време се съхранява информация от водните молекули в съвременната наука е дискусионен. От друга страна водата притежава ред уникални свойства, които й позволяват да съхранява и разпространява информация в резултат на външния физичен или химичен фактор на въздействие. Във физичен смисъл правилният термин е „информативност”на водата.

Д-р Игнат Игнатов

_______________

Коя вода е оптимална за зараждане на живота? Bодата е информационната среда за най-голямото чудо на природата.

Какая вода является оптимальной для зарождения жизни? Вода - информационная среда для самого большого чуда природы. Ссылка к болгарской версии: www.medicalbiophysics.dir.bg/bg/index.html

“Информативност” на водата и зараждане на живата материя
Биорезонансни ефекти

д-р Игнат Игнатов - биофизик
2006г. София, България

Водата е основа на живота. За науката все още е загадка как неживата материя се е преобразувала в жива. Необходимо е да се изучават нови свойства на водата, макар че на пръв поглед изглежда, че я познаваме.

През март 2004 г. американска космическа сонда откри “следи” от вода на Марс и сол в пресъхнало езеро. Учените вече могат да допуснат, че може би там е имало или има живот.

На два от спътниците на Сатурн американски космически сонди доказаха наличие на вода.

През юли 2005 г. американският космически апарат “Дийп Импакт” изстреля в кометата Темпел 1 снаряд. При това основният модул се намирал на значително разстояние и провеждал наблюдения за последиците от стълкновението, като анализирал химичния състав и структурата на ядрото на кометата. Резултатите ще помогнат да се оцени вътрешния състав на кометата. Това ще приближи човечеството към разгадаване произхода на Слънчевата система и зараждането на живата материя. Американските учени наблюдавали три участъка, покрити с лед в малка зона на повърхността на ядрото на кометата. По мнение на учените, водата преобразувала се в лед съдържа много примеси. Предполага се, че значително повече лед се съдържа в ядрото. Учените отдавна са достигнали до извода, че кометите са отломки от образуването на Слънчевата система преди 4,6 милиарда години.

Марс
Carlton Allen, Johnson
НАСА

През август 2008 г. космическият апарат „Феникс” по време на своята космическа мисия намери вода на Марс.

„Ние намерихме вода”удиви се Уйлям Бойтон, един от учените от мисията на космическия апарат „Феникс”.

Учените все повече се убеждават, че наличието на вода на космически обекти е по-скоро правило отколкото изключение. Променя се и парадигмата на общественото мислене към свойствата на водата.

През януари 2009 г. д-р Майкъл Мума от НАСА заяви, че има три области на Марс, които бавно отделят значително количество метан. И трите носят следи от наличие на много наземен лед или течаща вода.

Метановите стълбове в марсианската атмосфера дават доказателство на учените, че вероятно под повърхността на планетата съществуват живи микроби. Според учените няма данни метанът да е донесен на планетата от небесно тяло, например комета. Няма следи, че газът да е продукт на вулканична дейност, за което щеше да говори например наличието на серен диоксид. Според изследователите, ако метанът произлиза от микроби, те вероятно живеят далеч под безжизнената марсианска повърхност - на дълбочина, където е достатъчно топло, за да съществува втечнена вода.

Залез, Луна, наблюдавана от Северния
полюс на Земята, 2009

НАСА съобщи на 14 ноември 2009 г., че „значително количество” замръзнала вода е открита на Луната. Пробата е установила наличието на вода в постоянно засенчен лунен кратер. „Откритието отваря нова глава в разбирането ни за Луната”, съобщават още учените от американската космическа агенция. Новите данни бяха получени, след като НАСА изпрати две космически совалки, които се разбиха в лунната повърхност през октомври, 2009 г., в опит за откриването на вода. Преди това учените подкрепяха теорията, че освен възможността за съществуването на лед в дъното на кратерите, Луната е абсолютно суха.

Извън фактите нека да погледнем на откритието от позиция на биофизиката. Средното разстояние от Земята до Луната е 384 400 км. Всъщност това научно постижение обръща парадигмата за наличието на вода в Слънчевата система. И Луната, и Земята са практически на еднакво разстояние от Слънцето. Откритието на американските учени ще ни помогне да оценим по-добре факторите, които са способствали за зараждане на живата материя. (д-р Игнатов, 2009)

Може би така изглежда светът на друга планета,
Петрахиля (Петрахелиос), Тетевен, България,
фото Александър Игнатов

През 2001 г. учени от научноизследователския център IMS при НАСА и Университета в Санта Круз, Калифорния, провели експеримент, близък до условията на младата Слънчева система.

Смес от различни вещества (вода, метанол, въглена киселина и въглероден диоксид) били охладени до 10° К ( –263,16° С ).

Сместа била облъчвана с ултравиолетова светлина с тази дължина на вълната, каквато е съществувала в плътния молекулярен облак, от който се е образувала Слънчевата система. Образували се органични молекули. В тази смес били открити самоорганизиращи се структури с размери 10 µm. Те по форма са мехурчета, които напомнят клетки.

Слабата червена звезда Глийзе 581, около която обикаля планетата Глийзе 581 C e на разстояние от нас 20,5 светлинни години. Учените Юдри и Мейор от Женевската обсерватория посочват, че температурата на планетата позволява да има вода в течна форма и да бъде убежище на живот.

„Ние оценяваме температурата на тази „Супер Земя” между 0 и 40 ° С и водата може да бъде течна”, посочва Юдри, водещ автор на научнания доклад за резултатите от изследването. Нещо повече, радиусът на Глийзе 581 C е само 1,5 пъти по-голям от земния. Моделите позволяват да се прецени, че тя има скалиста структура с океани.”

Делфрос от Университета в Гренобъл допълва: ”Течната вода е критично условие за съществуване на живота, такъв какъвто го познаваме ние.”

Обсерваториите търсят следи от газове като метан, което може да означава наличието на хлорофил, пигменти като при земните растения и това да има съществена роля за фотосинтезата.

По мое мнение е абсолютно възможно „биокомпютърът” вода със своята „памет” и вещества с помощта на природните „сили” да създаде „жива” вода и в тази вода живи клетки върху планетата Глийзе 581 C.   

Със зараждането и еволюцията на живата материя водните молекули, клетките и тъканите обменят помежду си биофизични полета (Игнатов, 1998). В зависимост от енергийното състояние, енергия от околната среда или се получава в живите организми ( режим “отдаване” ) или губи ( режим “отнемане” ) , (д-р Игнатов, Антонов, Гълъбова, 1998 ). Същите автори доказват, че в режим “отдаване” и “отнемане” става преразпределение по енергии между водните молекули. Дълготрайността на съхранената информация е 4 месеца. Втората графика показва резултатите от първата международна програма „Памет” на водата от 2001 и 2002 г.

Доказани са честотите на биорезонанс между биофизичните полета и водни молекули, клетки и тъкани     (д-р Игнатов, 2005). Създател на теорията за биорезонанса е Дубров (1980). Биорезонансните прояви при тъкани са доказани при въздействие на биофизични полета върху зрителния анализатор в режим “отдаване” и “отнемане” (д-р Игнатов, Цанева, 1995). С биорезонанс се доказва и “носителят” на биофизичната информация. Сравнително слаби електромагнитни и биофизични полета предизвикват значими биофизични и биологични ефекти върху живите организми. Фундаментално е, че основните честоти след въздействие на биофизични полета върху вода и тъкани съвпадат. Основните честоти на биорезонанс се намират в електромагнитния диапазон, в който Земята получава енергия от Слънцето. А тази енергия преструктурира биокомпютъра вода.

Каква обаче е вероятността една формация от водни кластери, микроелементи и допълнителни условия да създаде органични молекули, а впоследствие и живи клетки. Нека да разгледаме най-малките живи клетки. Най-малката бактерия Micrococcus progrediens е с размери 0,1 µm в диаметър. Микоплазата е също с размери 0,1 µm. Това означава, че тези клетки са 1000 пъти по-големи от атома на водорода в диаметър. Микоплазмата има необходимите макромолекули за съществуване на жива клетка. Интересното е, че при нея има гъвкава мембрана, а не твърда както при другите клетки. Микоплазмата може да се размножава чрез образуване на коковидни структури или деление. Електричните свойства на мембраната с дебелина 0,1 µm не се различават от тези на останалите клетки.

Устойчива за протичане на биологични процеси е структурата от кластери на водни молекули с размери 1,1 µm / 1,1 µm / 203 Å (Зенин, 2002).

Изключително “активна” е размразената вода. През пролетта се наблюдава увеличаване на амплитудите в спектъра водата, измерен чрез метода ДНЕС. През пролетта птиците и животните пият вода от размръзнал лед. Растенията също бързо растат от тази вода. Размразената вода им стимулиращ ефект се използва с успех при възстановяване на болни след операции. Учени от Кралския медицински институт в Стокхолм съобщават за успешно лечение на диабет с размразена вода. Лечебните свойства на размразената вода се дължат не само на “по-активния” спектър, но и на елемента деутерий.

Молекулите вода, в която атомите на водорода са от изотопа деутерий трудно преминават през клетъчната мембрана. Маринов съобщава за бърз растеж на цветя в Сибир. Той заедно с руски учени през 70-те години доказва, че намиращата се в района вода съдържа по-мaлко деутерий. Проведени са експерименти, които доказват “активиране” на спектъра на вода, която е замразена след биовъздействие в режим “отдаване” и размразена преди спектралния анализ.

Уникален принос при изследванията с вода, която съдържа деутерий има Мосин от Русия. www.o8ode.ru/article/oleg/

Доказателства указват, че зараждането на живота зависи, както от качествата и структурата на водата, така и от допълнителни условия. Най-близка до тези условия и оставила следа в растенията със своята структура и ентропия е минералната вода, която взаимодейства с калциев карбонат. След това по-качества се нареждат морската и планинската води (Игнатов, 2010). В гореща минералнаи водаи има по-изразени пикове в диференециалния неравновесен енергиен спектър ДНЕС (Антонов, 1993), отколкото в същата вода с по-ниска температура. Това означава, че има повече енергия за съхраняване на самоорганизирала се структура. Спектралният диапазон на ДНЕС се намира в средния инфрачервен диапазон от 8 до 14 микрометра. Там се намира прозорецът на прозрачността на земната атмосфера за електромагнитното излъчване в близкия и средния инфрачервен диапазон. В този интервал се излъчва енергия от Слънцето към Земята и от нашата планета към околното космическо пространство. Водата се променя с космически ритъм. 

водорасли, минерална вода, 75 °C,
Рупите, място на Ванга
фото: Александър Игнатов

Най–голяма е вероятността за зараждането на живота в топла и гореща вода и то с определена структура (Игнатов, 2009, 2010). През януари 2010 г. американският учен Дейвид Уард и екип описват вкаменелости на строматолити в Национален парк Глетчер в САЩ. Те изучават и микроби в Йелоустоун национален парк, САЩ, които понастоящем образуват строматолити в топла гореща вода, както техните древни предшественици. Подобно място е и Роторуа в Нова Зеландия. Строматолитите са живеели в топла вода в зони на вулканична дейност. Топлата и горещата вода може да се нагрявава и от магмата. Тяхната възраст е 3.5 милиарда години. Тяхната възраст е 3.5 милиарда години. Това са първите организми, за които има доказателства като вкаменелости. Това е потвърждение и на концепцията въз основа на биофизични анализи за зараждане на живота в топла и гореща минералнаи водаи и гейзери (Игнатов, 2009, 2010). През юни, 2010 г. се публикува статия на конгрес Евромедика в Хановер, Германия с тези доказателства. Руският учен Мосин нарича на популярен език анализите: „Вода за зараждане на живота”. През септември, 2010 американските учени Стокбридж, Люис, Юнг Юан и Улфеден публикуват статия с популярно заглавие „Зароден ли е животът в топла вода?” Те разглеждат възможността за по-бързи биохимични реакции в топла гореща вода. Мосин счита, че водата е съдържала много повече деутерий в началото на еволюцията и това е значимо за информационните й свойства за съхранение на живото.

През септември, 2011 г. екип от японски учени, ръководен от Тадаши Сугавара също ни приближава към тайната, че животът е зароден в топла или по-скоро гореща вода. Те създават протоклетки, които са подобни на мехурчета. За целта правят воден разтвор на органични молекули, ДНК и синтетични ензими. Разтворът се нагрява до температура близка до кипенето на водата – 95 градуса. Охлажда се до 65 градуса. Наблюдава се образуване на протоклетки с мембрана. Тези протоклетки се делят. Това е стъпка към създаване на изкуствена клетка. Този лабораторен експеримент е отлично потвърждение на възможността животът да е зароден в гореща вода (Игнатов, 2010), (Уард, 2010). При промяна на температурата се изменя средната енергия на водородните връзки между водни молекули, като информационен носител на живото (Игнатов, Антонов, 1998).

Още по темата ... www.medicalbiophysics.dir.bg/bg/water_memory.html